• White Facebook Icon
  • White Twitter Icon

© 2017 Menclips Lts for Radiogram. Proudly created with Wix.com

рузие хасанова: “Радиограмофон” е филм за свободата и силата на музиката

рузие хасанова: “Радиограмофон” е филм за свободата и силата на музиката

 

На въпроса коя е Рузие Хасанова и какво иска хората да знаят за нея, тя се определя като българка, жена, майка, сценарист / режисьор. Родена е в Казанлък, но е израснала в Родопите. Завършва МГ „Никола Обрешков“ в родния си град, а през 1998 г. заминава за Англия, където учи филм и видео в London College of Communications, а дипломният й проект GLADESHY е оценен с отличен.

Работи дълги години в различни сфери на киноиндустрията и е автор на няколко късометражни продукции – „Портрет“, „Дърво без корен“, „Молитва“, „Балон“, „Вики – Мюзикълът“.

За своя дебют в пълнометражното игрално кино Рузие Хасанова е избрала „Радиограмофон“. Филмът е по действителен случай и разказва историята на един баща от Родопите, който изминава пеш 100 км, за да купи радио за обсебения си от рок музиката син. В ролите ще видим Александър Хаджиангелов, Яна Титова, Александър Алексиев, Александър Иванов, Стефан А. Щерев, Деян Георгиев, Стефан Мавродиев, Ованес Торосян.

Премиерната прожекция на „Радиограмофон“ ще бъде в рамките на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна на 6 октомври от 18 часа.

 

- Как и кога разбрахте, че ще се занимавате с кино?

- Първоначално исках да се занимавам с театър. Влюбих се в сцената, докато учех в МГ-то, Казанлък. Но като заминах за Лондон, се прехвърлих да уча кино, тъй като осъзнах, че предпочитам да съм зад екрана.

 

- Как се озовахте в Лондон? Каква е системата на обучение там?

- В рамките на последните две години в МГ-то взех изпитите TOEFL и SAT, за да кандидатствам в университети извън България. Така през 98-ма бях приета в Ричмонд актьорско майсторство със стипендия, но след година се преместих в London College of Communications да уча филм и видео. Средата беше конкурентна, но в днешно време това е очаквано, независимо къде учиш. Плюс това нямах време да опозная колегите си добре, тъй като работех вечер като сервитьорка в частния клуб Soho House, за да си платя обучението.

 

- Това че сте завършили образованието си в чужбина, повече помага или повече пречи при правенето на кино в България?

- Според мен като режисьор (особено жена) винаги трябва да се докажеш, да изградиш доверие у екипа и затова няма значение къде си учил, а по скоро дали имаш опит, визия и дали знаеш какво искаш.

 

- Имате зад гърба си няколко късометражни филма, работили сте и в други сфери на киноиндустрията. Кога разбрахте, че е дошъл точният момент за първия ви игрален филм?

- Такъв момент няма, филмът сам реши кога да се прави, като получихме финансиране от НФЦ през 2014-та на нискобюджетната сесия. Ние бяхме готови години по-рано.

 

- Как се роди идеята за „Радиограмофон“? Колко време отне целия процес? Трудно ли намерихте подходящите актьори?

- 2008-ма написах късометражен сценарий на име „Грамофон“. Оттам се роди идеята за пълнометражна версия, която започнах да развивам 2009-та със ScripTeast. Впоследствие сценарият претърпя много версии, докато най-накрая ни одобриха за финансиране и така почти девет години по-късно сме тук на „Златна роза“.

Относно актьорите - Александър Хаджиангелов направи проба за ролята на Али и останах много впечатлена от таланта и естествената му игра. Яна и Алек ги поканих на прослушване в Лондон. Тъй като съм фен на Яна, бях доста притеснена, но видях колко много иска да играе Ясмин и затова я помолих да я видя и втори път, но и с Алекс (Хаджиангелов), който всъщност играе мъжа й в „Радиограмофон“. Алек е откритие на Гергана Станкова, продуцентът на филма, и съм много щастлива, защото той е потресаващо добър в ролята му на Захариев.

 

- Сценарият по действителен случай ли е или е плод на вашето въображение? Имате ли някаква лична връзка с историята?

- Да, главната история е лична, тъй като дядо ми е вървял пеш до Пловдив за ново радио и е донесъл радиограмофон. А баща ми е маниакът по рока. Всички други истории са по спомени на различни близки и роднини, съчетани така, че да разкажем един силен филм за свободата и за силата на музиката.

 

- Филм за какво е „Радиограмофон“ - за свободата, за музиката, за търсене на идентичност, за близкото минало? Къде е фокусът?

- Въпреки че не можехме да избегнем политическия фон, надявам се „Радиограмофон“ да придава ново значение - че музиката е свобода. За мен беше важно да разкажа как рокът е достигнал до откъснатите места в Родопите, как е вдъхновил младото поколение, което след години сваля режима, и най-вече как ги зарежда с надежда.

 

- Защо тези теми са важни вас?

- Преди няколко години донесох диск на баща ми с избрани рок парчета и когато му ги пуснах, той онемя и се разплака. Беше много развълнуван, защото музиката му напомни за миналото, за всичко, което е преживял, за изгубената надежда и бъдеще. Аз искам да покажа малко по-различна гледна точка, че всичко е до това как ще избереш да гледаш на нещата, до това колко свободен се чувстваш вътрешно.

 

- За каква публика е създаден филмът и какво очаквате от премиерата на „Златна роза“?

- За всички фенове на рока и на филми по действителен случай, базирани на близката ни история и с позитивно послание. Правен е за хората, а как ще се приеме на „Златна роза“ зависи от самите зрители. Това е личен процес, който аз уважавам.

 

- Как виждате днес ситуацията в българското кино?

- Отчайваща, защото все още нямаме постоянен директор на НФЦ, все още нямаме нова система на оценяване, все още не подкрепяме талантите си, които ни прославят по света. Сякаш не искаме да се адаптираме и да вървим напред.

 

- Върху какво работите в момента? Какво ви предстои?

- Работя върху две-три идеи, но засега не мога да споделя нищо конкретно.

 

 

 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload